Мрачни мисли

"Мрачни мисли" или "... на светло с Баба Яга" - защото онова, което може да се види на тъмно, невинаги може да се види на светло... И никога вече не е същото.

За много деца Баба Яга е любим приказен персонаж. В митологичните системи на множество древни народи тя е асоциативна персонификация на Богинята - майка и нейната тъмна страна, на женското начало и връзката между поколенията, на приемствеността, изразена в парадигмата "раждане-живот-смърт". Тя пресъздава сетивните аспекти на циклите в човешкия живот.

В обредността на Хелоуин Баба Яга е култова фигура, олицетворение на смъртта, злото и мрака - в архетипната символика то е неотменна част от живота, доброто и светлината. Злата стара вещица е божество от хтоничен тип, тя живее на границата между световете, обединявайки в единно цяло минало, настояще и бъдеще. За нея домът не е място - той е време и именно това обуславя космополитната й същност. Дуалистичното настроение в характеристиките на Баба Яга проличава в отношението към интуитивното, познаваемото, предсказуемото - тя е специфична еманация на висша ценност и в много отношения се доближава до архетипа на Баба Марта като нейно есенно-зимно съответствие. В представите на старите българи наименованието "баба" е нарицателно за мъдрост, не за възраст. Наличието на празник като Бабинден доказва преклонението на предците ни пред знанията, мъдростта, животворството, добродетелта.

В съвременен битовистичен план, за хармонизиране на енергията, почитателите на фън-шуй поставят в дома или офиса си кукла с облика на Баба Яга. Счита се, че тя притежава изразителни катартични (пречистващи) и апотропейни (предпазващи) функции, наравно с подковата, метлата, котката, костенурката, огледалата, свещниците, тотемните фигурки от кристал и различни минерали.

В българския празничен календар съществуват няколко празника, в чиито обреден комплекс са налице характеристики, сходни с ритуалността на Хелоуин. Например: правенето на фенер от тиква, със запалена свещ, е аналог на нашите динени фенери - те са обреден атрибут в Празниците, маркиращи дните на сезонен преход, на есенното равноденствие, края на един аграрен цикъл и поставяне началото на нова селскостопанска година. Такива са: Летният Симеоновден/ Симеон Орач, Голяма Богородица / Успение Богородично, Секновение / Посекновение на свети Йоан Кръстител и др. В представите на повечето древни народи, както и за много съвременни художници - сюр-реалисти, динята е олицетворение на плодовитостта и женската сексуалност. Динята (Citrullus lanatus) и тиквата (Cucurbita) са от едно семейство - Тиквови, клас Двусемеделни, отдел Покритосеменни. За родина на тиквата се смятат Америка и Азия, а на динята - Африка.

Маскарадните обредни шествия на Хелоуин са своеобразен еквивалент на кукерските ритуални практики, присъстващи в цялостния празничен комплекс на Куковден / Кукеровден и Тодоровата неделя. Най-ревностните почитатели и участници в карнавалната еуфория са децата - те са медиативното звено, което неутрализира противоречията в противостоящата двойка "мъж - жена", съхраняват хармонията в дома и пазят света от дезинтеграция. Обредните практики, целящи съхраняване на здравето и осигуряване на правилното развитие на децата са градивен елемент в комплекса на Света Анна, Света Варвара, Настася Черноризица, Рождество Богородично, Успение Богородично и др.

Дуалистичното отношение в съдържанието на Хелоуин проличава с особена яркост в едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта. Стратегически важна е не само близостта на Празника с Архангелова Задушница и Денят на Свети Архистратиг Михаил. Елементи с амбивалентно съдържание се срещат и в Орфическата религиозна система, разпространена по земите на древните траки. В етимологичен аспект наименованието Орфей произлиза от "orphe", което е семантичен аналог на "тъмнина" или "orphanus" - " сирак, сирачета". Орфическите мистерии съдържат в себе си концепции за непреходното, Вечността и безсмъртието на човешката душа, вяра в задгробния живот. Те подкрепяли аскетичния начин на живот и стремежа към предотвратяване на Божия гняв. Последователите на орфическата философия притежавали лечителски умения, чрез които съумявали да възстановят от болести едновременно душата и тялото.