Синигерова песен |
В древността праотците ни са имали особен афинитет към птиците и техните песни. Те са ги почитали като божествени създания, вестители на пролетта, Възкресението и новото начало в природата. Заради умението им да преодоляват земната гравитация, птиците са считани за медиатори, особен вид посредници между Боговете и хората и именно това е една от причините да бъдат обект на култова почит. В още по-древни религиозни представи птиците са били възприемани като архетип на Богинята-майка, като едно от проявленията на нейната Божествена природа. В раннохристиянските иконически култови изображения птицата присъства като олицетворение на задгробния живот, а на по-късен етап - като специфичен атрибут в изображението на Пресвета Богородица ( "Крилатата Богородица", Покров Богородичен - стенопис в Женския метох, гр. Самоков). С идентично символично съдържание е натоварена и фригийската богиня Кибела, която е почитана и от древните траки. В религиозните представи на архаичните общества птицата маркира характеристиките на Богинята - майка като олицетворение на пораждащото начало и съзиданието, на макрокосмоса и хармоничната организация на Вселената. В християнската иконография с криле се изобразяват ангелите, архангелите, херувимите, серафимите и цялото Небесно ангелско войнство. Крилете са специфичен атрибут и в иконографските изображения на свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен - символ на неговите изключителни нравствени добродетели и на духовната му чистота. В архетипната символика птиците са асоциативна персонификация на свободния човешки дух и неопитомената воля.
|