Натюрморт "Празник" |
Натюрмортът "Празник" е олоцетворение на симбиозата между култова и кавалетна живопис. Той представлява художествен израз на самобитната култура на народа ни, на неговите представи за ценностна система и човешки добродетели. В основата на всяка религиозна система стои духовността - осъзната, развиваща се, променяща се. Тя е едно пътуване към себе си - стремеж към достигане до Светлината и Истината, опит за докосване до света на Божественото и Съвършеното. В битовистичните представи на народа ни семейното жилище е отражение на личността на стопаните: кухнята говори за тяхната духовност, всекидневната - за техните интереси, а спалнята - за желанията им. Домашният олтар е едно от сакралните места в жилището на древните българи, съхранявщо най-ценните семейни реликви, олицетворение на родовата памет, почитта към традициите и приемствеността между поколенията. С аналогично символно съдържание са наситени домашното огнище, трапезата, прагът, портите и др. В домашния олтар се разполагат разнородни предмети - религиозни по съдържание и култови по предназначение. Обикновено това са мобилни форми на християнската култова живопис: икони, кандила, амулети, цветя, свещени предмети. Принципа на контаминация между минеи, триоди и акатист се съблюдава със същата ефективност, както е в цялостната организация на християнската религиозна система. Иконическите изображения на Пресвета Богородица с Младенеца са важен култов атрибут, присъстващ в обредните практики, при които ритуалността е подчертано женска - календарни празници в чест на Дева Мария; семейни и родови празници и обичаи. Присъствието на хляба и виното в композицията е евхаристийно - те олицетворяват тялото и кръвта на Христос. Елемент на всяка ритуална обрядност са и съвкупност от специфични ритуални ястия - те притежават прерогативите на безкръвна жертва, целяща здраве и хармонични взаимоотношения в семейството и общността.
|