Последни картини "Под стария кестен"
| "Под стария кестен" |
|
"Лисицата знае много, таралежът - само едно, но най-важното." Цитатът е приписван на поета Архилох (680 - 645 г. пр.н.е.) Зооморфизмът е присъщ елемент не само в древните култове - в съременния урбанистичен, модерен свят с наименованията "таралежи" и "лисици" се обозначават два типа хора, заемащи мениджърски позиции. Лисиците се определят като хора на субективизма в преценките, на абстрактното мислене и в поведението им се забелязва несигурност. Романтично извисени личности са. Притежават дарбата да откриват реда в хаоса и да го подчиняват на представите си за хармония и душевен комфорт. Осланят се на хитрост, ловкост и нерядко използват подмолни средства. Таралежите са приемани като техен антипод: обективни, организирани и подредени са. Умеят да правят справедливи избори, а изводите им са подкрепени с богати емпирични данни. Осланят се на опита, не предприемат неразумни рискове. Поведението им е подчертано управленско, но никога - авторитарно. В митологичната система на древните българи таралежът е обект на култова почит като животно, което е верен спътник на пастирите. Свит на кълбо, той е възприеман като асоциативна персонификация на Слънцето и за това участва в обредни практики, посветени на огъня. Олицетворява двойнствените характеристики на светлината - като частица и като поток. В представите на народа ни таралежът е символ на тактилните усещания, на докосването, а съприкосновението с него се определя като стимул, импулс, желание за действие. Базисните сетива, които притежаваме още от раждането си, не са просто начин за опознаването на света около нас и стремежът ни към успешна интеграция в него. Те са израз на вечния човешки стремеж към съприкосновението с Аза, към докосване до Божественото, Вечността, нетленното и непреходното. Чрез сетивността се формира усещането за принадлежност към земното и небесното. Народният израз "Да си навреш таралеж в гащите" синтезира в себе си представите за вдъхновение и стремеж към осъществяване, макар че понякога се асоциира с умението на човек сам "да си намери белята". Раннохристиянските писатели издигат във фетиш трудолюбието на таралежа, а умението му да събира храна за зимата е израз на предвидливост, борбеност и стремеж към оцеляване. На по-късен етап християнският религиозен догматизъм интерпретира тези негови качества като "стремеж към заграбване", алчност, порочност, охолство, лукс и др. За първи път таралежът се свързва с представите за агресивност във Вавилон - възприеман е като зооморфен атрибут на Ищар, Богинята на войната. В естествена среда таралежът се храни с насекоми и безгръбначни животни, охлюви, жаби, дъждовни червеи, змии, малки птици, птичи яйца, плодове, гъби, лешници и др. Смята се, че неговите естествени врагове са лисицата, бухалът и язовеца. Статията е в процес на разработване! |
