Път

"Без да излизаш от двора - да познаваш света. Без да надничаш през прозореца- да виждаш Небесния път. Колкото по-надалеч отиваш, толкова по-малко знаеш." /Лао Дзъ/

В повечето световни религиозни системи пътят е обект на култова почит. Той е митологизиран израз на вечния човешки стремеж към прогрес и е олицетворение на напредъка в хода на времето, на общественото развитие, на перспективата пред личността. В архетипната символика пътят е синоним на движението, правилната посока, ефективното действие, извършено в резултат на правилното решение.

Пътят е средството, духовността е посоката, а резултатът от неговото изминаване е постигането на целта. Следите по пътя, оставени в хода на времето, символизират осмисленото битие, натрупаната човешка мъдрост, победата на Вечността и Безсмъртието над тленността, преходното и забравата. (Забравата е символ, който се доближава до трактовката на Нирваната и се свързва с отказ от земното.) В християнизираната интерпретация на пътя като свещен символ ключово присъствие имат основните християнски добродетели - София, Вяра, Надежда, Любов.

В етимологичен аспект пътят се свързва с гръцкото "method", което е семантичен аналог на "ред, порядък, начин, способ, подход" - система от средства и похвати за постигане на дадена цел. Наименованието "метод" е залегнало в понятийния апарат на повечето съвременни науки като фундаментален елемент от тяхната методология.

В Християнската религиозна система пътят е семантичен аналог на Спасителя Христос - знаменателни са думите му: "Аз съм пътят и истината и животът, никой не идва при Отца, освен чрез Мен." (Йоан, 14:6). Духовният и физическият аспект на пътя в религиозната доктрина на християнството съществуват в симбиоза - те са олицетворение на обективната реалност и истината като морално-етична, естетическа и философска категория. Пътят е обект на култова почит в обредните практики на Велики понеделник от Страстната седмица В характеристиките на християнския Празник са налице реликти от древен езически култ, свързан с отдаването на почит към славянския бог Радигаст (Радигост), който е покровител на всички, предприемащи пътувания В християнската иконография еквивалент на бог Радигаст са Пресвета Богородица Одигитрия и свети Пантелеймон, Чудотворец и Безсребърник.

В представите на древните народи пътят се свързва с динамиката на живота и неговата цикличност, а славянският бог закриля гостоприемството като знак за добродетелност и хуманност. Християнството като една от най-либералните световни религии прокламира идеята за вечното завръщане и внася качествено нови нюанси в интерпретацията на екзистенциалната структура на човека чрез образа на блудния син - олицетворение на аморалност, неблагодарност, несъобразяване с духа на традициите, отхвърляне на общоприетата ценностна система. Завръщането се превръща в акт на покаяние, на осъзнаване и смирение, придобити в хода на натрупания горчив опит.. Свети Йоан Златоуст определя "Притчата за блудния син" (Лука 15:11-32) като "Евангелие в Евангелието".Празникът Неделя на блудния син се почита през втората от подготвителните седмици за Пасха, Великия пост и Възкресение Христово. Неделя на блудния син се приобщава към т.нар. "триодни" празници - датата на тяхното отбелязване е променлива.

В будизма един от основните принципи в учението на Буда е свързан с концепцията за Благородния Осмичен Път. - път, водещ към прекратяване на страданието и постигане на просветление (Нирвана). Той е популярен и като "Средният път" - в митологичните представи на българина се асоциира със "златната среда", която е семантичен аналог на хоризонталната етична структура в организацията на света ("център-периферия") и олицетворява баланса и постигнатата хармония в дуалността. В будистката символика Благородният Осмичен път се пресъздава чрез "Дарма-колелото" (дармачакра), чиито осем спици са символен аналог на осемте елемента на Пътя. Всички започват с определението "правилен" - асоциативна персонификация на Абсолюта, Съвършеното, идеалното.

В китайската философия, даоизма и конфуцианството пътят ("дао") е концепция, която се свежда до анализирането на "доктрина", "принцип", "метод", "маршрут", "пътека". Дао притежава прерогативите на Абсолют, който е тъждествен със Своето Творение (действителността). Във фундамента на даоизма приоритетен е принципът за осъществяване на единство между микрокосмоса и макрокосмоса. Трансценденталната същност се разкрива чрез синтеза на "цялото" - ключов момент е възпитаване и развитие на човешката интуиция като антипод на логичното.

Диаметрална противоположност на пътя е понятието "безпътица". В представите на древните народи безпътицата се асоциира с хтоничното начало, хаоса и отвъдното. В съвременния свят усещането за безизходица е продиктувано от липсата на морални ценности - неудовлетворените духовни потребности и чувството за безметежна празнота се определят като езистенциален вакуум.