Начало Май Св. равноапостолни Константин и Елена
Св. равноапостолни Константин и Елена

Царуването на император Константин Велики е период, който заема изключително важно място в историята на християнството. С възкачването си на  императорския престол Константин Велики провежда революционни обществено-политически, икономически и идеологически реформи в устройството на Римската империя. Има богат принос за развитието на християнската архитектура и културно-историческо наследствo.

В началото на IV в. разпространението на християнството приело особено големи размери и с това заплашвало устоите на Римската империя. Императорите Диоклетиан и Максимиан предприели драстични мерки за изкореняването му и издали указ, с който заповядвали християните да бъдат подлагани на мъчения и смърт, да им бъдат отнемани всички граждански и човешки права, да се разрушат всички християнски храмове и да бъдат изгаряни Свещените книги на християнството. Това е Десетото поредно гонение над християните и продължило 10 години във всички области на Римската империя, с изключение на Галия (Франция), която била управлявана от императорите Констанций Хлор и Галерий.

След като императорите Диоклетиан и Максимиан се отказали от престола, Констанций Хлор бил провъзгласен за император и още в началото на неговото управление били прекратени гоненията на християните. Най-големият син на Констанций , Константин, е роден от първия му брак с Елена, която нямала знатен произход, но се отличавала с изключителен ум и красота. От следващите си бракове Констанций имал и други деца, но Константин бил любимец на народа и войската, тъй като показал изключителни умения и високи нравствени добродетели. След смъртта на Констанций Хлор през 306 г. в Британия, Константин Велики на 34-годишна възраст бил провъзгласен за император на Западната Римска империя. По време на неговото управление подвластните му области на империята се радвали на спокойствие и благоденствие, тъй като той не преследвал християните. Останалите части на Римската империя били разтърсвани от тиранични гонения и над християните били упражнявани особено жестоки издевателства. Изключително тежка била участта на Италия, управлявана от Максенций и през 312 г. римляните се обърнали към Константин с призив да ги избави от тиранията и да ги вземе под свое управление. Константин събрал войската си и тръгнал към Италия, макар и да знаел, че Максенций готви решителен отпор с многобройна армия. Приближавайки се до Рим, император Константин Великий и войниците му забелязали тайнствено знамение в небето - сияещ кръст и надпис "С това ще победиш!". Всички били обзети от ужас, тъй като в представите на хората римляните употребявали кръста като възможно най-безчестното оръдие за смъртно наказание. В същата нощ Константин сънувал Христос, който му заповядал да направи знаме, приличащо на кръст. Щитовете и шлемовете на войниците също трябвало да имат кръстни изображения. Така под спасителния знак на Кръста Константин Велики удържал победа над Максенций, който искал да се спаси чрез бягство, но се удавил във водите на р.Тибър. Римляните провъзгласили Константин за свой император и в негова чест била построена Триумфална арка, а по-късно на един от площадите била издигната и негова статуя. Той заповядал в ръката на статуята да бъде поставено дълго копие, което да завършва с кръст.

След възкачването си на престола Константин Велики проявил завидни дипломатични умения и заедно с Ликиний, император на Източната Римска империя, издали няколко указа, по силата на които се спирали гоненията над християните. По силата на Миланския едикт от 313 г. християнството било прието за официална религия, равнопоставена на всички останали вероизповедания на територията на Римската империя и на християните им било позволено да изграждат свои храмове като им били възвърнати и всички свещени за тях места. На по-късен етап император Ликиний подновил гоненията над християните в пределите на управляваната от него територия. През 324 г. Константин Велики удържал победа над него и станал пълновластен император на цялата Римска империя, а християните изцяло били под негово покровителство. Константин Велики построил нова столица близо до Босфора и Черно море, на територията на неголемия град Византион. Новата столица била наречена "Нови Рим", "Цариград", а по-късно "Константинопол".

По време на царуването на Константин Велики се появила ереста на Арий (арианството) и тъй като били възникнали още редица спорни въпроси по отношение на устройството на Църквата, той свикал Първия Вселенски събор на епископите от Изток и Запад през 325 г. в гр.Никея. Присъствали 318 епископи. Съборът продължил около 2 месеца и в хода на дебатите било осъдено арианството, били решени всички спорни въпроси и бил съставен "Символът на вярата", който впоследствие частично бил допълнен на Втория Вселенски събор през 381 г. Константин Велики и майка му, царица Елена, започнали да строят храмове в Йерусалим, на всички свещени за християните места. По това време Йерусалим бил под владение на езичниците и по заповед на император Адриан бил наречен Елиа Капитолина. Царица Елена успяла да открие Животворния Кръст Господен и построила няколко храма - в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина. Император Константин Велики и царица Елена получили названието "равноапостолни" заради изключителния си принос към развитието на християнството и поради апостолската си ревност при разпространение на вярата.

Император Константин Велики управлявал Римската империя още 10 години след смъртта на майка си и умрял в Никомидия през 337 г. на 65-годишна възраст. Мощите му тържествено са пренесени в Цариград и са положени в построения от него храм "Свети апостоли".

В космогоничните представи на старите българи                                                                               Празникът на светите равноапостолни Константин и Елена е популярен като "денят на игрите в огъня" (нестинарите). В съдържанието на обредния комплекс присъстват елементи с изразителен паганистичен характер.

Празникът се чества на 21 май.

  • Имен ден празнуват: Елена, Еленко, Лена(-ко), Елеана, Елка, Елина, Елеонора,Лора, Илона(-ка), константин(-а; -ка), Костадин(-а; -ка), Констанца, Дино(-ка) и др. В етимологичен аспекти името Елена произхожда от гръцки и означава "светлина, факел". името константин произлиза от латински и означава "постоянен, устойчив". 

Още празнични икони и светци:

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.