| Успение на свети Йоан Богослов |
|
Свети апостол и евангелист Йоан Богослов е любимият ученик на Иисус Христос. През целия си съзнателен живот светецът проповядва идеята, че любовта стои в основата на човешкото съществуване и именно оттук негово нарицателно е "Апостолът на любовта". Единствен от учениците на Спасителя получава Божествено откровение за бъдещето на света, след което пише Евангелие за силата на словото Божие. Поради това свети Йоан е наречен "Богослов" и е смятан за покровител на хората на словото - поети, писатели, журналисти и др. Християнската Църква го определя като посредник между Бога и хората.Тъй като произхожда от рибарско семейство, евангелист Йоан е възприеман и като покровител на рибарите, заедно със свети Николай Чудотворец. Във времето на ранното християнство името на свети Йоан Богослов е считано за носител на колосален, безспорен авторитет, поради което на него се приписват авторските заслуги на творби, създадени от други личности.Смята се, че той е написал първо "Откровение" ("Апокалипсис"), а след това и "Евангелие на Йоан". За разлика от Евангелията на Марко, Матей и Лука, то притежава изразителен философски характер, а не събитийно-хронологичен. Свети Йоан Богослов е безспорен автор на три Съборни послания, които също са неделима част от Новия Завет. Житието на свети апостол и евангелист Йоан Богослов е написано през XVII в. от Димитрий Ростовски и е създадено изцяло в духа на християнската традиция, според която е допустимо да се смесват реални житейски факти с дитирамби и слова за възхвала на светителя. Йоан Богослов е персонаж и в множество други художествени произведения, в които образът му е подложен на творчески интерпретации, но винаги се поставя апломб на неговия изключителен писателски талант и близостта му с Христос. Такава творба е един от романите на Никос Казандзакис, "Последното изкушение". На свети Йоан Богослов се приписват множество лечителски способности - лекува различни заболявания, успява по чудодеен начин да възстанови здравето на сакати и обречени хора,, възкресявал мъртви. Бил недосегаем за зловредните влияния на недоброжелатели, огън и отрова са му неподвластни. Узнавайки за многобройните успехи на християнската религия в Мала Азия, римският император Домециян заповядал да бъде задържан свети Йоан и да бъде доведен на разпит при него. Светецът бил подложен на различни зверски мъчения, но със силата на вярата си успял да остане невредим. Императорът го осъдил на заточение и го изпратил в изгнание на о-в Патмос. По време на пътуването до острова свети Йоан успял да извърши множество чудеса и успял да приобщи към лоното на християнската вяра всички пътници. След смъртта на император Домициан на императорския престол се възкачил Нерва и гоненията на християните утихнали. Евангелист Йоан бил освободен от заточението си и светецът се завърнал в Ефес, където с ученика си Прохор продължил да разпространява идеите на християнското учение. Когато почувствал, че наближава краят на житейския му път, свети Йоан Богослов излязъл извън пределите на Ефес и помолил на избрано от него място да бъде изкопан гробът му. След като дал на приближените си последни наставления, той ги благословил, легнал в гроба и умрял. Счита се, че единствен той от апостолите на Христос е умрял от естествена смърт, по време на управлението на император Траян. Дните, в които се отдава почит към живота, делото и паметта на свети Йоан Богослов са 8 май, 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли) и 26 септември (Успение на свети Йоан Богослов). При почитане култа към Йоан Богослов са налице елементи на зооморфизъм - счита се, че орелът е негов покровител. В архетипната символика орелът олицетворява бдителност, зорко око и стремежа към достигане на високи хоризонти, моралното извисяване на човешката душа и победата й над смъртта. Празникът се чества на 26 септември.
|
