Натюрморт "Икебана" |
![]() |
![]() |
![]() |
Натюрмортът "Икебана" представлява модерен Европейски израз на древно Азиатско изкуство. При своето възникване (през VI в., в Киото) изкуството икебана е натоварено с дълбоко символно и религиозно съдържание, свързано с отдаването на култова почит към Буда. В етимологичен аспект думата "икебана" произхожда от японски и означава "пътят на цветята" или "втори живот". В основата на това изкуство стои идеята за пресъздаване на една отделна реалност, служейки си със символното съдържание на цветята и посланията, които са вложени в него. Според древните философски концепции, икебана представлява симбиоза между човек, дух и природа и се определя като "огледало на духовността". Азиатската интерпретация на идеята за Божествената природа и триединството притежава един нов уникален израз, пресъздаден с езика на цветята, а изграждането на парадигмата "макрокосмос - микросвят" е своеобразен синтез между величието на Божественото начало и богатството на човешката душа. Интеграцията между отделните културно-религиозни системи се осъществява, посредством движението на хора и стоки между Изтока и Запада. В Европа икебана прониква чрез будистки монаси, но по-бурното разитие на това изкуство започва по времето на Ренесанса. Установяването на Европейска школа при аранжирането на цветя протича под влиянието на Италия, Франция, Германия, но специално място заемат Холандия и Белгия. В процеса на интеграция между азиатската и европейската култури отношението към икебана става амбивалентно - европейският светоглед притежава два аспекта: чисто натуралистичен и символен, но по-изразително присъствие има прагматичното. През 1673 г. в Европа се създава първата утилитарна (полезна) градина, в основата на която стои стремежът към прагматизъм. Европейските митологични представи са откровено дуалистични и определят всеки един елемент от двойката противоположности като ескпресия на цялото. Пресъздаването на реалността и отношението към нея е въпрос на интерпретации. Апогеят на символното съдържание на цветята в европейската флорална култура е по време на Викторианската епоха, когато на мода са били т.нар. "цветни флиртове", при които влюбените изпращали своите любовни послания чрез цветя. Ето и символното съдържание, вложено в някои от елементите на композицията: - бялата орхидея (Orchidaceae) е символ на чистата любов. През Средновековието орхидеята влиза в съставките на отварите, изготвяни за любов и преданост. В Галия е символ на креативност при любовните игри. В Англия по време на Викторианската епоха се свързва с представите за женственост, красота и съвършенство. В Гърция се възприема като символ на плодовитост и мъжество - там се подарява на новобрачни двойки с пожеланието за повече мъжки рожби. В Китай бялата орхидея е олицетворение на идеята за абсолютното съвършенство, подарява се с пожелание за просперитет и високи лични достижения. В някои Европейски страни орхидеята е задължителен атрибут на християнските обредни практики, съпътстващи Великденските и Коледните тържества. В Япония е символ на изисканост, лукс и разкош. Ацтеките са добавяли ванилова орхидея към какаовите напитки като символ на издръжливост, мъжество и сила. На Филипините я смятат за пазител на гората. Орхидеята е флорална емблема на много държави, напр. Индонезия (Лунна орхидея), Белиз (Черна орхидея), Сингапур (Сингапурска орхидея), Колумбия и Венецуела (Майска орхидея), Каймановите острови (Дива бананова орхидея). - алоказия (Alocasia)- листата от алоказия са изключително атрактивни и са предпочитан декоративен елемент в много флорални композиции, съпътстващи брачните церемонии. Растението е известно като "тропически трилистник" и символното му съдържание е препратка към идеята за Триединството, за Светата Троица. Поднася се като символно пожелание за щастие, душевен мир, хармонични взаимоотношения в семейството, материално благополучие в дома. - берграс - символ на гъвкавост, креативност, новаторство, свежест и устойчивост. - бамбук (Poaceae)- символ на младост и адаптивност, на уменията на младия човек бързо да се приспособява към всякаква среда. Могъщ апотроп, смята се, че предпазва дома от зловредни влияния и негативни взаимоотношения. - тръстика (Phragmatis communis) - във вярванията на келтите тя олицетворява взаимовръзката между световете - между материалното и духовното. Тя е един от зодиакалните знаци, обхващащ периода от 28 октомври до 24 ноември - в индоевропейската астрологична система обхваща зодиакалните знаци "Скорпион" и "Стрелец". Тръстиката притежава изразителни медиативни функции, които са застъпени в представите на много нации. В цветните композиции нерядко се аранжира като стълбичка, носеща посланието за успешен преход и взаимодействие между материалност и духовност, за стремеж към извисяване и развитие. В множество древни културни представи материалният свят се възприема като даденост, а не като ценностна система и присъствието на тръстиката като един от утилитарните елементи в ежедневието го доказва. В раннохристиянския бит и култура тръстиката се свързва с представите за "тълпата от вярващи", ( т.е. с многочисленост, бързо разпространение на идеологията сред народните маси).
|