Натюрморт "Ябълков цвят" Печат

Натюрморт

"Съвсем просто е да преброиш семенцата в една ябълка. Но кой от нас може да каже колко ябълки има в едно семенце?"                                                  /Уейн Дайър/

В повечето световни културно-религиозни системи ябълковият цвят е натоварен с поливалентно съдържание - от една страна, олицетворява пролетта, началото, красотата, младостта, новият живот, любовта, младежката дързост. В същото време се свързва с представите за преходността на живота и неизбежността на смъртта.

В Християнската митологична система ябълката се възприема като асоциативна персонификация на Райската градина. В символното й съдържание са налице дуалистични характеристики - тя олицетворява първородния грях, грехопадението, човешките съблазни, но от друга страна се свързва и с представите за мъдрост и непреходни знания. В християнската иконография Христос като Спасител на човечеството държи ябълка или сочи към нея - семантичен аналог на "Спасение" или "Завръщане в Рая". В религиозните сюжети на Бароковото изкуство смъртта (като скелет) държи ябълка - цената на първородния грях е смърт. В натюрмортите ( "Ванитас" ) се възприема като семантичен аналог на знанието, науката и мъдростта, натрупана в хода на човешкото развитие. 

В по-древни митологични представи ябълката е считана за олицетворение на реда в Космоса и Вселената, а кръглата й форма се асоциира с Божествената природа - едно пренесено на Земята съвършенство. При напречен разрез семките в средата образуват пентаграм (петлъчева звезда) - символ на универсума, на човека и Божествената воля. При надлъжен разрез средата на ябълката се асоциира с женски гениталии - поради това в древността е смятана за специфична символна персонификация на Богинята-Майка, а семките са аналог на пораждащото начало и създаденото потомство. 

Ябълковите плодове имат изразително присъствие на трапезата в целия Коледно-Новогодишен празничен комплекс като пожелание за здраве, дълголетие и плодовитост. В сватбените ритуални практики знамето се закичва с ябълково клонче като символ на личния избор и правото да той да бъде упражнен чрез встъпване в брачен съюз. Ябълково клонче участва в гадателните практики на Аньовден (света Анна), които са с предсватбена насоченост. В обредността на Летния свети Вартоломей се палят огнени клади с катартична (пречистваща) насоченост, в които се хвърлят и ябълкови клонки - смята се, че така ще бъдат неутрализирани силите на злото. Символното съдържание на плода е натоварено с амбивалентни характеристики - едновременно се почитат култът към живота и култът към смъртта. В обредността на Петровден се раздават от ранните ябълки-петровки в памет на мъртвите близки.

В древен Рим съществувал израз: "Ab ovo usque ad mala.", който означава "От яйцето - до ябълката" (за римляните традиционният обяд започвал с яйца и завършвал с ябълки). В народната лексика на българите еквивалентни са идиомите "От начало до край", "От игла - до конец", "От "А' до"Я" и др., изразяващи системност, последователност и завършеност на дадено действие. Предметно-символното послание е отправено към идентичността на "Alter Ego", втората природа, "Другото Аз" на Христос като съвкупност от основните символи на Мирозданието.

 

 

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.