| Кенар |
 |
 |
 |
|
В българската културна традиция понятието "кенар" е наситено с полиморфно съдържание - от една страна, с него се асоциира наименованието на "край, ивица на плат"; от друга страна е нарицателно за човек, живеещ в периферията на населено място. Най-често с името "кенар" се свързва вид ръчно тъкан бял памучен текстил, в който хоризонтално са втъкани копринени нишки. В древността се е използвал за изработването на облекло, покривки, кърпи и декоративни елементи в интериора. Нерядко по начина на изтъкаването на кенара може да се съди за произхода на човека - етнорегион, родова принадлежност, имотно състояние. По допълнителните декоративно-приложни елементи (бродерия, дантела и др.) може да се съди за мястото и ролята на индивида в социума, за възможността му да участва в обредни действия и ритуални практики със социо-нормативен характер. В етимологичен аспект наименованието "кенар" произхожда от турското "kenar", което е семантичен аналог на " край, ръб, украшение (по края)" или от идентичното персийско "kenar", което се употребява в смисъла на "бряг, край, ивица суша". И в двата варианта интерпретацията на понятието насочва вниманието към намиращите се в краищата на платнените изделия приложно-декоративни елементи - бродерии и дантели. Те се отличават с изразителна медиативна същност. В древността са притежавали функциите на амулет и са имали апотропеен, предпазващ характер. Същевременно с това са възприемани като своеобразно естетическо "маркиране" на територията, отделяне на своето, усвоеното, културното пространство от чуждото и необлагороденото. По украшенията на дрехата може да се съди не само за естетическия вкус и сръчността на българката, но и за произхода, родовата принадлежност, общественото положение, имотното състояние, мястото в социума на индивида. Понятието "бродерия" произхожда от "бод, пробождане" - действие, на което се приписват подчертано мъжки характеристики. То е своеобразна еманация на съзиданието и творческото начало. Освен като архетип на древната писменост, шевицата е синтез на вечния стремеж на българската жена към красота, естетическа наслада, съзерцание, възвишени и хармонични взаимоотношения. При изработване на везбените елементи в древността най-често използваните цветове са били черното, бялото и червеното - те са специфичен колоритен израз на парадигмата "раждане - живот - смърт", чрез която се пресъздава цикличния характер на космическата еволюция. Вертикалната етическа структура "минало - настояще - бъдеще" олицетворява вечния човешки стремеж към съзидание и осъществяването на приемственост между поколенията. Дантелата в древността се възприема като алтернатива на шевицата и съдържа в себе си характеристиките на специфичен свръхестетизиран апотроп. Тя изпълнява функциите на медиатор между своето, облагороденото пространство и чуждото, неусвоената територия. Счита се, че човешкият живот е щастлив и смислен, когато комуникацията между двете протича красиво.
|
