Зима ПДФ Печат Е-мейл

Пейзаж

За наивния старостта е зима, а за мъдреца - жътва.

В представите на народа ни годишните времена съдържат няколко аспекта в характеристиките си: космичен, метеорологичен, мистичен, психологичен, културологичен и др. За древните българи циклите в природата са своеобразен материален израз на духовните човешки потребности, което е доказателство за богатството и самобитността на националната ни култура. Даденото от Твореца е свещено, следването на традициите е свещенодействие, а тяхното обогатяване и развитие - светителство.

В метеорологичен аспект зимата е един от четирите сезона, характерни за нашите географски ширини - тя е антипод на лятото, предхождана е от есента и след нея е пролетта. Зимата се характеризира с най-късите дни, най-дългите нощи и най-ниските температури в годишния календар. Тя започва от деня на зимното слънцестоене и завършва с пролетното равноденствие.

 Ключово място в годишния празничен календар заема Игнажден, считан за "нулев", "единичен" ден - той е най-късият ден и с него се поставя началото на новите "слънчеви" дни. Обредността на Празника е насочена към спечелване благоразположението на Младото Слънце, осигуряване на изобилие от материални блага и опазване на новата реколта от природни бедствия и зловредни влияния.  В народните представи Игнажден образува противостояща двойка с Еньовден, най-дългият ден в годината. В етимологичен аспект наименованието произхожда от старобългарското "ени", което е семантичен аналог на "нов ден"- в древността посрещането на Нова Година се извършвало на 24 юни и дните на лятното слънцестоене.

В културологичен аспект зимата се свързва с Рождество Христово, с Коледно-Новогодишните празници, с Кукерските мъжки дружинки и техните празнични шествия, с богатството от обредни практики в чест на Светлината и Младото Слънце, синът на ТангРа.

В психологичен аспект зимата е време за равносметки. Тя е възможност човек да надникне в собствения си микро-свят, да го обогати, развие или промени, съобразно повелите на своето време. За древните българи човешкият микрокосмос е олицетворение на организацията и хармоничната подредба в макро-космоса. Основната и най-важна човешка потребност е постигането на баланс и хармонично единство между двете. 

 

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.