| Везаната кърпа |
 |
 |
 |
|
С наименованието "бохча" в югозападна България се свързва представата за старинна покривка за маса, изработена от домашно тъкан ленен, памучен или копринен плат, допълнително украсен с бродерия или декориран в краищата с ръчно изплетена дантела. В северозападна България със сходен звуков състав е думата "бахча", но тя е натоварена с разнородно съдържание - в етимологичен аспект произхожда от персийското или турското "bahce", което е семантичен аналог на "земеделска земя или местност със селскостопански насаждения (овощни или зеленчукови), в близост до река". Бродерията (везбата) е едно от най-разпространените в древността декоративно-приложни изкуства. Въпреки че възниква като вид битовистична потребност, чрез нея българката успяла да пресътвори представите на предците ни за организацията и реда във Вселената и заобикалящия ни свят, да вложи надеждите си за по-добър, по-красив и по-осмислен живот. При формирането и развитието на българската космогонична система влияние оказват Тангризмът, орфическата философска школа и идеите на богомилството. Доминантен принцип в нашата космогония е: " ... това, което е горе, да бъде и долу ..." - именно той формира представите на народа ни за единство и хармония между космичното, Божественото и човешкото. Красноречиво доказателство за успешната интеграция и приемствеността между отделните културни пластове е и използваната от християнската митологична система молитва "Отче наш" - в нея лайтмотивът, говорещ за всемогъществото на християнския Бог , е изразът "...както на небето, така и на Земята". Въпреки че бродерията има изразителен утилитарен характер, насочен към практичното в ежедневието, чрез нея древната българка успяла да пресъздаде своите творчески стремежи, философските си настроения и представите си за красотата, както и отношението си към парадигмата "раждане - живот - смърт". Везбата олицетворява синтеза между архетипната символика, интуитивното възприемане на света, познаваемото, цикличното, космичното. Чрез движенията на хора и стоки по нашите земи се осъществил многопланов културен обмен - интеграцията между отделните културно-религиозни системи допринесла за унифицирането на множество от изкуствата, но чрез обичаите и обредите народът ни успял да съхрани своята национална идентичност. Българската везба има много налични сходства с приложните изкуства на другите балкански националности, както и на много от славянските народи, но притежава и свой собствен самобитен облик. Най-често използваните цветове са червеният, белият и черният, но в процеса на развитие възможностите за обогатяване на колорита станали неизчерпаеми. Обособили се и два вида везба - бройна (чрез отброяване на нишки и бодове) и свободна (по предварително нарисуван контур). Везбените елементи се прикрепвали със съединителни шевове и най често се разполагали при отвора на деколтето, в края на ръкавите и при подгъвите. Бродерията върху дрехите притежава прерогативите на обредно действие с апотропейни характеристики в съдържанието си - то е семантичен аналог на "маркирането" на територия, отделяне на своето, облагороденото пространство от чуждото, неусвоеното. Доминираща роля в българската бродерия имат геометричните фигури, изображенията на растения, цветя, плодове, дървета, животни, птици и хора - присъствието им е наситено с богато символно съдържание. Кръгът, ромбът и розетката представляват фетишизирани фигури, семантичен аналог на Слънцето - символ на светлината, топлината и плодородието.
|
