Начало Новини Ерингиум
Ерингиум ПДФ Печат Е-мейл

Натюрморт

"Бодилът също е цвете, но никой не го обича."                                                               /неизв./

В народните представи ерингиумът е популярен като "ветрогон", "биволски трън" и наподобява магарешкия бодил, но е със специфична синкава окраска. Латинското му наименование е "Eryngium Blue Glitter, Sea Holly". Вирее най-добре при ярка слънчева светлина и високи температури. Бодлите му внасят усещането за агресивна красота и неподправен финес, зад които се крият посланията за стоическа издръжливост, упоритост, дълготрайност и непреходност. В културата на древните римляни е популярен изразът: "Per aspera ad astra" - "През тръни към звездите".

Цветовете на ерингиума са изключително атрактивни и сполучливо кореспондират с други флорални елементи при изграждането на сухи аранжировки, които радват с присъствието си през студените зимни месеци. Те създават специфична емоционална атмосфера и оставят усещането за спокойствие, уют, стил, естествен колорит. Ерингиумът, е семантичен флорален аналог на Слънцето и морския бряг и е възприеман като цвете, което може да прогони меланхолията и негативнитв емоции, в състояние е и да неутрализира зловредни енергийни влияния . Участва в обредни практики с апотропейна (предпазваща) насоченост. Наименованието "Big Eye" (голямо око) говори за функциите му на растителен амулет, предпазващ от "лоши очи" и негативни вмешателства. По подобие на магарешкия бодил, който е национален символ на Шотландия, ерингиумът се свързва с представите за борбеност и непоколебимост, както и с идеята за всепобеждаващата сила на любовта.

В древността , когато животът на прадедите ни е протичал в близост до природата и бил в пряка взаимовръзка с протичащите в нея естествени процеси, с изключителна почит като растение се е ползвала трънката. Нейното латинско наименование е Prunus Spinosa, с принадлежност към семейство Розоцветни  (Rosaceae). Разпространена е в Европа, Западна Азия и Северозападна Африка. Трънката е изключително устойчиво растение, което може да се развива успешно и при много неблагоприятни климатични условия. Развива се бързо и може успешно да се възстановява след горски пожари.

Като храна и лечебен продукт в хомеопатията са използваеми всички вегетативни органи на растението - корени, листя, цветове, плодове и клони. Една от причините трънката да бъде обект на култова почит е явната й прилика с растението Ziziphus Spina Christi, от което, според легендите, бил изплетен тръненият венец на Христос. В символно-алегоричен аспект битува концепцията, че трънът е създаден от Бог като назидание за извършените от човека грехове - той е семантичен растителен аналог на грехопадението. В характеристиките на растението са заложени представите за мъки, трудности по пътя, болка, страдания - всички те са олицетворение на Божията справедливост и Божието наказание.

По подобие на черницата, трънката служи за храна на много видове пеперуди. Тя е ценен източник на хранителни вещества за пчелите - в раннохристиянските митологични представи пчелата е олицетворение на Христовото Възкресение. Закътаните места сред клоните на трънката създават благоприятни условия за гнезденето на славеи, синигери, врабчета и др. Способността на трънковия храст да регенерира успешно след пожари и да се развива бързо го превръща в асоциативна персонификация на птицата-феникс, на Възкресението и обновлението в природата.

В народния сленг са разпространени изрази като "Бабини-трънкини", "Бабини деветини" като специфичен израз на недоверие и скептицизъм. Изразът "Трънки-пошибалки" съдържа в себе си тънка ирония и напомня, че преднамерената простота често е само форма на изтънчено лицемерие.

Като растение кивито е популярно сравнително отскоро по нашите земи. То представлява дървовиден лианоподобен храст, който може да се оприличи с лозата. Съотнася се към сем. Actinidia Deliciosa. Произхожда от Китай, където бил обект на култова почит и бил обявен за национален плод. Китайската разновидност на кивито, Actinidia Chinesis, била популярна сред местното население като "маймунска праскова". В началото на ХХ в. растението било пренесено в Нова Зеландия, където било популярно с наименованието "китайско грозде". Наименованието "киви" било установено през 1959 г., в чест на безкрилата птица киви, която е национален символ на Нова Зеландия.

В много световни културно-религиозни системи кестените са обект на култово почитание като семантичен аналог на хляба. Наричани са "дървени хлебчета", "хлябът на гората" и участват в обредни практики, устроени в чест на езическо божество от соларен тип по време на есенното равноденствие.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.