| Даровете на октомври |
 |
 |
 |
|
В битовистичните представи на древните българи месец октомври се възприема като "медиативно", преходно време, разграничаващо лятото и зимата. В аграрен аспект това е периодът на гроздобера и усиленото събиране на селскостопанската реколта, поради което Празниците и съпровождащите ги обредни практики са значително по-малко. В мито-поетичната памет на народа ни октомври е популярен като "Митровски месец", тъй като култово присъствие в него има Празника на свети Димитър. На Димитровден се разпускат ратаите и наемните селскостопански работници; извършват се уговаряния за следващата селскостопанска година. В духа на древния близначен мит, свети Димитър образува противостояща двойка със свети Георги - на Гергьовден се наемат новите работници и започва събирането на новата реколта. Най- популярните Празници, изграждащи обредно-празничната система на октомври, са: денят, устроен в чест на света Петка Търновска (Петковден), на света Злата Мъгленска, които се причисляват към Пантеона на българските светци. В културната памет на народа ни през месеца се отбелязва и т. нар. "Мишинден" - празник с подчертано зооморфни характеристики в съдържанието си. Обредността е подчертано женска, сваързана със засвидетелстването на култова почит към древно езическо божество, към Богинята-майка и нейната тъмна страна. В католическата диаспора на Християнската църква изключително атрактивно присъствие има Хелоуин, който напоследък има почитатели и у нас, главно заради застъпените в него карнавални шествия, в които се използват разнообразни маскарадни атрибути.
|
