Горски плодове

В митологичните представи на древните българи гората олицетворява вечния човешки стремеж към завоюване на нови територии. Тя е семантичен аналог на чуждото, неусвоеното пространство и живеещите в нея растения и животни се приобщават към хтоничното начало - те се възприемат като асоциативна персонификация на хаоса.

В етимологичен аспект понятието "хаос" произхожда от гръцкото "khaos" и е семантичен аналог на "безпорядък, бъркотия, безредие". В повечето древни митологични системи хаосът образува противостояща двойка с космоса - "космос" от гр."kosmeo" - "подредба, организация, свят, Вселена". Идеята за борбата между реда и хаоса е залегнала във фундамента на множество философски школи - според някои от тях редът е форма на хаос а хаосът - преобразуван ред. Борбата между двете противоположни същности цели не установяване надмощие на едната над другата, а поддържане на умерени, хармонични и балансирани взаимоотношения между двете.

Повечето диви растения от семейство "Розоцветни" (къпина, малина, шипки и др.) съхраняват в себе си част от символните характеристики на розата и в множество обредни практики участват като носители на нейните ботанически особености.

В мито-поетичните представи на народа ни къпината е наричана "черното злато на гората" Тя е възприемана като семантичен антипод на гроздето и е считана за фитоморфен атрибут на дявола, на силите на злото и мрака. Къпината участва в обредни практики, обслужващи култа към живота и култа към смъртта. По подобие на розата, върху нейните дръжки са разположени множество бодли, притежаващи защитни функции - дар от Майката-Природа. Дръжките на къпината са водещ атрибут в ритуали, свързани с дълголетието, човешкото здраве, психичното равновесие и са натоварени с функциите на могъщ апотроп. В някои етно-региони от територията на страната ни дръжки от къпини се вплитат в Гергьовденския венец и под него скотовъдците прекарват стадата си с цел предпазването им от зловредни енергийни влияния. По време на Архангелова Задушница на някои места в България жените поставят къпини върху гробовете на мъртвите си близки - битува поверието, че така те биват предпазвани от "вампирясване". Растението участва и в лечителски обредни практики (Свети Врач) като хомеопатичен продукт за укрепване на имунната система, за лечение на кашлица, възпалено гърло и др. В магическите ритуали дръжките от къпина притежават функциите на средство за "измерване" дължината на живота.

В културните традиции на Християнската религиозна система, в нейната Православна диаспора, съществува иконографски тип на Пресвета Богородица с Младенеца, наречен "Неопалимая Купина". Чудотворната икона представлява вписано в два квадрата поясно изображение на Дева Мария с Младенеца, което наподобява характеристиките на Преображенската иконография - с по-голям кръгъл или елипсовиден нимб, наречен "мандорла". Двата квадрата образуват осемлъчева звезда като единият от тях е оцветен в червено, а другият - в зелено (дихромия по контраст). Червеният квадрат олицетворява не само човешкия произход, но и огнената стихия. В ъглите му са разположени символните изображения на четиримата евангелисти - Йоан Богослов, Матей, Марко и Лука. Зеленият квадрат се свързва с живота, обновлението и Възкресението в природата. В църковните песнопения на Руската Православна църква Пресвета Богородица нерядко се сравнява с "неопалимая купина" - неизгарящ трънлив храст, който пророк Мойсей видял в гората Хорив, в Синайската планина ("Изход", гл.3, стих 2). Причината за това е, че старозаветната купина останала невредима под напора на огнената стихия, както Богородица останала Девица след Раждането на Христос. В характеристиките на християнските персонажи са налице множество елементи на фитоморфизъм, реликти от предхристиянски митологични системи - неизгарящият трънлив храст е специфичен семантичен аналог на трънката и растението Ziziphus Spina Christi, от което бил изплетен тръненият венец на Христос. Счита се, че Чудотворната икона на Богородица "Неопалимая купина" предпазва дома и селскостопанските имоти от пожари - по подобие на света Марина (Опална Марина, Огнена Марина) и светците-градушкари, които са обект на култова почит по време на Горещниците. В Руските културни традиции иконата се сдобила с изключителна популярност през 1822 г., когато в гр.Славянск, Харковска епархия, системно бушували опустошителни пожари. От 1630 г. на 17 септемри (04 септември по стар стил) се почита паметта на Старозаветния пророк Мойсей Боговидец и в същия ден се отдава култова почит на Неопалимая купина.

Малината участва като фитоморфен атрибут в обредни практики за подобряване на съпротивителните сили на организма, за укрепване на имунната система и повишаване на жизнения тонус. Тя символизира щастие и безгрижие. В ритуалите за предизвикване на любов и емоционално благоразположение тя е семантичен аналог на ягодата.

Ягодата в древността е считана за фитоморфен атрибут на Венера - червеният цвят на плода и неговата сърцевидна форма олицетворяват любовта. Като средство за хомеопатично лечение се използват всичките части на растението - за укрепване на имунната система, при лечение на кашлица, възпаления на горните дихателни пътища, при подагра, епилепсия и др. В Белгия съществува музей, устроен в чест на ягодата. В Бавария съществува ритуал за окачване на кошничка с ягоди върху рогата на най-едрото домашно животно. Кошничката с ягоди притежава прерогативите на "дар, безкръвна жертва", целяща повишаване раждаемостта и предпазване здравето на стадата.

В поетичните представи на българина шипката е наричана "дива роза" - тя е "пра-родител" на култивираната роза, който се приобщава към хтоничното, неусвоеното от човека пространство. Заради изразителните й лечебни качества шипката е възприемана от знахарите като "панацея", универсално лекарство и в древността я наричали "царица на билките". Различни части от растението присъстват като фитоморфен атрибут в ритуални практики, обслужващи едновременно култа към живота и култа към смъртта.