Начало Новини Горски плодове
Горски плодове ПДФ Печат Е-мейл

Натюрморт

В митологичните представи на древните българи гората олицетворява вечния човешки стремеж към завоюване на нови територии. Тя е семантичен аналог на чуждото, неусвоеното пространство и живеещите в нея растения и животни се приобщават към хтоничното начало - те се възприемат като асоциативна персонификация на хаоса.

В етимологичен аспект понятието "хаос" произхожда от гръцкото "khaos" и е семантичен аналог на "безпорядък, бъркотия, безредие". В повечето древни митологични системи хаосът образува противостояща двойка с космоса - "космос" от гр."kosmeo" - "подредба, организация, свят, Вселена". Идеята за борбата между реда и хаоса е залегнала във фундамента на множество философски школи - според някои от тях редът е форма на хаос а хаосът - преобразуван ред. Борбата между двете противоположни същности цели не установяване надмощие на едната над другата, а поддържане на умерени, хармонични и балансирани взаимоотношения между двете.

Повечето диви растения от семейство "Розоцветни" (къпина, малина, шипки и др.) съхраняват в себе си част от символните характеристики на розата и в множество обредни практики участват като носители на нейните ботанически особености.

В мито-поетичните представи на народа ни къпината е наричана "черното злато на гората" Тя е възприемана като семантичен антипод на гроздето и е считана за фитоморфен атрибут на дявола, на силите на злото и мрака. Къпината участва в обредни практики, обслужващи култа към живота и култа към смъртта. По подобие на розата, върху нейните дръжки са разположени множество бодли, притежаващи защитни функции - дар от Майката-Природа. Дръжките на къпината са водещ атрибут в ритуали, свързани с дълголетието, човешкото здраве, психичното равновесие и са натоварени с функциите на могъщ апотроп. В някои етно-региони от територията на страната ни дръжки от къпини се вплитат в Гергьовденския венец и под него скотовъдците прекарват стадата си с цел предпазването им от зловредни енергийни влияния. По време на Архангелова Задушница на някои места в България жените поставят къпини върху гробовете на мъртвите си близки - битува поверието, че така те биват предпазвани от "вампирясване". Растението участва и в лечителски обредни практики (Свети Врач) като хомеопатичен продукт за укрепване на имунната система, за лечение на кашлица, възпалено гърло и др. В магическите ритуали дръжките от къпина притежават функциите на средство за "измерване" дължината на живота. 

В културните традиции на Християнската религиозна система, в нейната Православна диаспора, съществува иконографски тип на Пресвета Богородица с Младенеца, наречен "Неопалимая Купина". Чудотворната икона представлява вписано в два квадрата поясно изображение на Дева Мария с Младенеца, което наподобява характеристиките на Преображенската иконография - с по-голям кръгъл или елипсовиден нимб, наречен "мандорла". Двата квадрата образуват осемлъчева звезда като единият от тях е оцветен в червено, а другият - в зелено (дихромия по контраст). Червеният квадрат олицетворява не само човешкия произход, но и огнената стихия. В ъглите му са разположени символните изображения на четиримата евангелисти - Йоан Богослов, Матей, Марко и Лука. Зеленият квадрат се свързва с живота, обновлението и Възкресението в природата. В църковните песнопения на Руската Православна църква Пресвета Богородица нерядко се сравнява с "неопалимая купина" - неизгарящ трънлив храст, който пророк Мойсей видял в гората Хорив, в Синайската планина ("Изход", гл.3, стих 2). Причината за това е, че старозаветната купина останала невредима под напора на огнената стихия, както Богородица останала Девица след Раждането на Христос. В характеристиките на християнските персонажи са налице множество елементи на фитоморфизъм, реликти от предхристиянски митологични системи - неизгарящият трънлив храст е специфичен семантичен аналог на трънката и растението Ziziphus Spina Christi, от което бил изплетен тръненият венец на Христос. Счита се, че Чудотворната икона на Богородица "Неопалимая купина" предпазва дома и селскостопанските имоти от пожари - по подобие на света Марина (Опална Марина, Огнена Марина) и светците-градушкари, които са обект на култова почит по време на Горещниците. В Руските културни традиции иконата се сдобила с изключителна популярност през 1822 г., когато в гр.Славянск, Харковска епархия, системно бушували опустошителни пожари. От 1630 г. на 17 септемри (04 септември по стар стил) се почита паметта на Старозаветния пророк Мойсей Боговидец и в същия ден се отдава култова почит на Неопалимая купина.

Малината участва като фитоморфен атрибут в обредни практики за подобряване на съпротивителните сили на организма, за укрепване на имунната система и повишаване на жизнения тонус. Тя символизира щастие и безгрижие. В ритуалите за предизвикване на любов и емоционално благоразположение тя е семантичен аналог на ягодата.

Натюрморт

Ягодата в древността е считана за фитоморфен атрибут на Венера - червеният цвят на плода и неговата сърцевидна форма олицетворяват любовта. Като средство за хомеопатично лечение се използват всичките части на растението - за укрепване на имунната система, при лечение на кашлица, възпаления на горните дихателни пътища, при подагра, епилепсия и др. В Белгия съществува музей, устроен в чест на ягодата. В Бавария съществува ритуал за окачване на кошничка с ягоди върху рогата на най-едрото домашно животно. Кошничката с ягоди притежава прерогативите на "дар, безкръвна жертва", целяща повишаване раждаемостта и предпазване здравето на стадата. 

В поетичните представи на българина шипката е наричана "дива роза" - тя е "пра-родител" на култивираната роза, който се приобщава към хтоничното, неусвоеното от човека пространство. Заради изразителните й лечебни качества шипката е възприемана от знахарите като "панацея", универсално лекарство и в древността я наричали "царица на билките". Различни части от растението присъстват като фитоморфен атрибут в ритуални практики, обслужващи едновременно култа към живота и култа към смъртта.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.