| Газената лампа |
 |
 |
 |
|
"Когато Бог иска да създаде тиква, употребява шест месеца. Когато иска да създаде дъб, Той употребява сто години." / Петър Дънов, из "Божествената светлина", 1939 г. / В културните представи на народа ни дъбът е свещено дърво и е обект на култово преклонение, наравно с тотемните животни и божествата от соларен и хтоничен тип. Той е флорален семантичен аналог на Перун в славянската космогонична система и на Юпитер в древен Рим. Дъбът олицетворява късмета, здравето и физическата сила - в архетипната символика се свързва с представите за дълговечност, непреходност и безсмъртие. В обредни практики, свързани с рода, семейството, дома, с апотропейна и катартична насоченост участват всички негови физиологични елементи - листа, плодове (жълъди), кора, дървесина, клонки и корени. Счита се, че жълъдите са символ на здраве, издръжливост и възстановяват виталитета на човека, а листата могат да бъдат декоративен елемент, присъстващ в обредността на цялостния Коледно-Новогодишен празничен комплекс, наравно с джела, клонките и шишарките от иглолистни дървета. В архетипната символика лампата е семантичен аналог на Слънцето, огъня и светлината. Газената лампа е алтернатива на кандилото, на парафинената или восъчната свещ. В повечето древни религиозни представи се асоциира с духовността, знанието и прогреса на човечеството. В древен Египет лампи с различни символни изображения са използвани в траурните процесии - с тях се свързва безсмъртието на човешката душа и представите за преселването и в астрала, в отвъдния свят. В алегоричен аспект приказката за Аладин и вълшебната лампа пресъздава представите на древните народи за чудотворство, на магичен ритуал за осъществяване на съкровени желания и обяснява наличието на газената лампа като култов атрибут в обредните практики с апотропейна (предпазваща) и катартична (пречистваща) насочееност. |
