Начало Новини Върху крилете на Времето
Върху крилете на Времето ПДФ Печат Е-мейл

Натюрморт

"Всичко си има време, време има за всяка работа под небето."               /"Еклесиаст", 3 : 1 /

За човека с митично съзнание и митологично мислене времето и пространството са овеществени - пространството се отъждествява с вещ, а представите за времето се свеждат до унифицирани пространствени отрязъци. Материално-веществен атрибут на времето е часовникът. В Южното небесно полукълбо съществува съзвездие, носещо името "Часовник". То е въведено през XVIII в. Първоначално латинското му наименование е било Horologium Oscillitorium, което е семантичен аналог на "часовник с махало". Впоследствие името на съзвездието било съкратено за улеснение.

Представите за времето са обект на структуриране, изразяващ хоризонталния и вертикалния модел на организация в пространството, а от това се обуславя и наличието на полиморфно съдържание в характеристиките му. Хоризонталният пространствен модел олицетворява дуалистичния характер на човешките представи за света, базиращи се на опозицията "център - периферия" и противостоящите двойки "космос-хаос",  "дух-материя", "добро-зло", "светлина-мрак",  "ден-нощ", "мъж-жена", "тук-там"  и др.

Счита се, че периферията е олицетворение на хаоса, неусвоеното пространство, необлагородената територия, хтоноса, мрака и злото. Центърът е пресечната точка между хоризонталния и вертикалния модел на света и неговите характеристики са сакрализирани. Той е еквивалент на Божественост и святост и е събирателен образ на всички високи етични стойности, достигнати в хода на общественото развитие. Приобщавайки се към хоризонталния устройствен модел, времето се подраздела на "профанно" (ежедневно, делнично, обикновено) и "свято" (сакрално, празнично). Вертикалната етична структура олицетворява парадигмата "раждане-живот-смърт" и времето, отъждествено с нея, се определя като "минало-настояще-бъдеще". В повечето световни култури представите за времето намират своя веществен израз в понятията "часовник", "хронометър", "календар" и др.

В християнските религиозни представи цялостната организация на света и пространството е синтезирана в християнския кръст и кръстния знак, маркиращи световните посоки. В гръцката митологична система покровител на времето е бог Хронос (Кронос, баща на Зевс). Той олицетворява не само идеята за Първотворството като прерогатив на Боговете-демиурзи - в архетипната символика Хронос е синоним на "път", "часовник" (пясъчен часовник), Бог-Космос, появил се от първичния хаос. Нерядко е пресъздаван като човек, задвижващ колелото на зодиака (Вселената) и е наричан Еон - асоциативна персонификация на "вечното време". Производни на името Хронос са думите "хронология", "хронометър", "анахронизъм", "хроничен" и др. 

В митологичните представи на древните римляни семантичен аналог на Хронос е Сатурн. Той е смятан за асоциативна персонификация на "неумолимото време". Сатурн е аграрно ориентирано божество от соларен тип - той осигурявал плодовитост и благоприятни климатични условия. В негова чест през втората половина на декември се устройвали комплекс от обредни практики, наречени "сатурналии", чрез които се цели постигане на  благоразположението му.

В християнската религиозна система Христос се определя като семантичен аналог на пътя, олицетворяващ видимия свят и човешките представи за реалността - "Аз съм пътят, истината и животът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез мен." (Евангелие от Йоан, 14: 6). Христос притежава функциите на медиатор между Божествения свят и човешката природа. Той олицетворява Възкресението и Вечността, безсмъртието на човешката душа, победата на духовността над негативната инерция на материалния свят.

В архетипната символика нерядко се използват изразите "Океан от време" и "Река от време" - те са своеобразен символ на Безкрайността. Като едно от проявленията на Божествената природа, нарицателните "океан", "река" или "поток" са материален носител на идеалистично съдържание. В митологията на древните гърци Океан е най-големият от дванадесетте титани и е семантичен аналог на най-древната, най-дълбоката, безкрайна река, която опасва Земята и я дарява с плодородие. В етимологичен аспект наименованието произхожда от гръцкото "О' кианос" , което означава "в синьото, в синината" - синият цвят в древността е олицетворение на Божественото и вечните небесни тайни. Океанос е водно божество, асоциативна персонификация на Световния океан. Езическият персонаж притежава функциите на медиатор - на Запад водите на Океан маркират границата между света на живите и царството на мъртвите. Оттам се поставя началото на всички останали потоци, реки, морета и океани. Водната стихия като атрибут на Океанос е застъпена като символен елемент в християнските обредни практики, обхващащи празниците Попова Коледа / Зимният Кръстовден, Йордановден, Ивановден, Бабинден, Еньовден, Летният Атанасовден и др.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.