Път ПДФ Печат Е-мейл

Път

"Без да излизаш от двора - да познаваш света. Без да надничаш през прозореца- да виждаш Небесния път. Колкото по-надалеч отиваш, толкова по-малко знаеш."   /Лао Дзъ/

В повечето световни религиозни системи пътят е обект на култова почит. Той е митологизиран израз на вечния човешки стремеж към прогрес и е олицетворение на напредъка в хода на времето, на общественото развитие, на перспективата пред личността. В архетипната символика пътят е синоним на движението, правилната посока, ефективното действие, извършено в резултат на правилното решение.

 Пътят е средството, духовността е посоката, а резултатът от неговото изминаване е постигането на целта. Следите по пътя, оставени в хода на времето, символизират осмисленото битие, натрупаната човешка мъдрост, победата на Вечността и Безсмъртието над тленността, преходното и забравата. (Забравата е символ, който се доближава до трактовката на Нирваната и се свързва с отказ от земното.) В християнизираната интерпретация на пътя като свещен символ ключово присъствие имат основните християнски добродетели - София, Вяра, Надежда, Любов.

В етимологичен аспект пътят се свързва с гръцкото "method", което е семантичен аналог на "ред, порядък, начин, способ, подход" - система от средства и похвати за постигане на дадена цел. Наименованието "метод" е залегнало в понятийния апарат на повечето съвременни науки като фундаментален елемент от тяхната методология.

В Християнската религиозна система пътят е семантичен аналог на Спасителя Христос - знаменателни са думите му: "Аз съм пътят и истината и животът, никой не идва при Отца, освен чрез Мен." (Йоан, 14:6). Духовният и физическият аспект на пътя в религиозната доктрина на християнството съществуват в симбиоза - те са олицетворение на обективната реалност и истината като морално-етична, естетическа и философска категория. Пътят е обект на култова почит в обредните практики на Велики понеделник от Страстната седмица  В характеристиките на християнския Празник са налице реликти от древен езически култ, свързан с отдаването на почит към славянския бог Радигаст (Радигост), който е покровител на всички, предприемащи пътувания  В християнската иконография еквивалент на бог Радигаст са Пресвета Богородица Одигитрия и свети Пантелеймон, Чудотворец и Безсребърник.

В представите на древните народи пътят се свързва с динамиката на живота и неговата цикличност, а славянският бог закриля гостоприемството като знак за добродетелност и хуманност. Християнството като една от най-либералните световни религии прокламира идеята за вечното завръщане и внася качествено нови нюанси в интерпретацията  на екзистенциалната структура на човека чрез образа на блудния син - олицетворение на аморалност, неблагодарност, несъобразяване с духа на традициите, отхвърляне на общоприетата ценностна система. Завръщането се превръща в акт на покаяние, на осъзнаване и смирение, придобити в хода на натрупания горчив опит.. Свети Йоан Златоуст определя "Притчата за блудния син" (Лука 15:11-32) като "Евангелие в Евангелието".Празникът Неделя на блудния син се почита през втората от подготвителните седмици за Пасха, Великия пост и Възкресение Христово. Неделя на блудния син се приобщава към т.нар. "триодни" празници - датата на тяхното отбелязване е променлива.

В будизма един от основните принципи в учението на Буда е свързан с концепцията за Благородния Осмичен Път. - път, водещ към прекратяване на страданието и постигане на просветление (Нирвана). Той е популярен и като "Средният път" - в митологичните представи на българина се асоциира със "златната среда", която е семантичен аналог на хоризонталната етична структура в организацията на света ("център-периферия") и олицетворява баланса  и постигнатата хармония в дуалността. В будистката символика Благородният Осмичен път се пресъздава чрез "Дарма-колелото" (дармачакра), чиито осем спици са символен аналог на осемте елемента на Пътя. Всички започват с определението "правилен" - асоциативна персонификация на Абсолюта, Съвършеното, идеалното.

В китайската философия, даоизма и конфуцианството пътят ("дао") е концепция, която се свежда до анализирането на "доктрина", "принцип", "метод", "маршрут", "пътека". Дао притежава прерогативите на Абсолют, който е тъждествен със Своето Творение (действителността). Във фундамента на даоизма приоритетен е принципът за осъществяване на единство между микрокосмоса и макрокосмоса. Трансценденталната същност се разкрива чрез синтеза на "цялото" - ключов момент е възпитаване и развитие на човешката интуиция като антипод на логичното.

Диаметрална противоположност на пътя е понятието "безпътица". В представите на древните народи безпътицата се асоциира с хтоничното начало, хаоса и отвъдното. В съвременния свят усещането за безизходица е продиктувано от липсата на морални ценности - неудовлетворените духовни потребности и чувството за безметежна празнота се определят като езистенциален вакуум. 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.