Буда с перлите

За разлика от повечето световни религиозни системи, будизмът не се характеризира с фетишизиране на личността. Той не е теистична религия и в доктрината му отсъства отдаването на персонална култова почит към обожествявано същество. За изповядващите идеите на будизма Буда не е личност, а състояние на духа - в етимологичен аспект наименованието "Buddha" произхожда от санскрит и означава "буден", "пробуден". С представите за Буда се отъждествява Сидхарта Гаутама, живял съобразно повелите на будизма през VI в. пр.н.е. Той е специфична асоциативна персонификация на човешките мечти, желания и духовни стремежи.

В будистките културни традиции обобщеният образ на "Аза" се слива с характеристиките на персоналния "Аз" и обект на преклонение е Божественият характер на човешката душа. Отсъства и авторитарния характер на религиозното обучение - духовният наставник или учител не е обект на идеализиране. В процеса на самоусъвършенстване и овладяване на комплекса от религиозни представи отделната личност се превръща в авторитет за себе си. В будистките религиозни традиции с наименованието "Пратиека Буда" се отъждествява с "независим" или "самостоятелен" Буда - мъдрец, който е достигнал самостоятелно до висините на личностно просветление. Той изминава "Благородния път" сам, без последователи. Този, който е стъпил на пътя към Безсмъртието (Нирвана), бива определян като "ария" - от санскрит "ariya"-"благороден, избран свят".

В езотеричното учение на Буда съществуват две школи, наречени "Доктрина на Сърцето" и "Доктрина на Окото". Първата е произлязла от сърцето на буда, а "Доктрина на Окото" е плод на неговия ум. "Доктрина на Сърцето" е популярна и като "Печат на Истината". В християнските религиозни схващания сърцето е атрибут на Дева Мария и на Христос. То е семантичен аналог на Любовта като една от християнските добродетели. Като мобилна форма на иконическо изображение в Католическата диаспора на християнството са популярни иконите "Сърцето на Мария" и "Сърцето на Христос". Те съставляват диптих, който е един от доминиращите култови атрибути по време на семейни ритуали и родови празнични обичаи.

В древността и днес ПЕРЛИТЕ са неделима част от представите за аристократична изисканост и изящество. В архетипната символика те се отъждествяват с концепциите за духовна извисеност и нравствена чистота. Те са атрибут на Дева Мария и на Буда. В митологичната система на древен Рим перлите са възприемани като "сълзи на Боговете или ангелите". Заради водния си произход, в повечето световни културни представи перлите са олицетворение на водната стихия и са любим култов атрибут на водните нимфи. В доктрината на будизма перлите се свързват с понятието "ратна"- в етимологичен аспект то произлиза от санскрит и е семантичен аналог на "скъпоценност". За будистите "Трите скъпоценности" са Буда, Дхарма и Сангха. "Сангха" произхожда от санскрит и означава "общество на монаси". "Дхарма" произхожда от санскрит и означава "поддържам, утвърждавам". Тя притежава статуквото на универсален духовен закон. Възприема се като "доктрина, ценностна система, религия, морален дълг, справедлив закон, образец с фундаментален характер, Порядък на Мирозданието". В будизма нишка или наниз от перли се отъждествява с названието "сутра" - литературен жанр, към който се съотнасят произведения в афористична форма. Към сутрите се отнасят всички книги, смятани за свещени. Счита се, че в тях е синтезирана цялостната мъдрост на човечеството. В християнската религиозна система символ на емпиричните знания и олицетворение на непреходната мъдрост е "Книга на Еклесиаст". В световното културно наследство идеите на Еклесиаст са застъпени в жанра на натюрморта, наречен Ванитас.

Изкуството за отглеждане на умалени копия на дървета и храсти се нарича "БОНСАЙ". В етимологичен аспект наименованието произхожда от японски и означава "градинарство в поднос".В Япония уменията за отглеждане на бонсай са пренесени от Китай, където растенията са били обект на култова почит, свързана с преклонение пред величието на природата и могъществото на природните стихии. Заради стъпаловидно разположената корона, те алегорично били определяни като "зелените стъпала към небето".Изкуството на бонсай вдъхновява минимализъм и навява усещането за изтънчена пестеливост. Паралелно с него в културните традиции на Япония и Китай се развива изкуството "кинтсукурои" и се внасят нови философски интерпретации в представите за автентичното и неподправената красота, застъпени в концепциите на "Wabi - Sabi". Естетизацията на несъвършенството е в тясна симбиоза с идеята за преходния характер на физическия свят и безсмъртието на човешката душа ("Доктрина на Окото" и "Доктрина на Сърцето").