Старата порта Печат

Старата порта

В митологичните представи на народа ни вратата е едно от сакралните места в дома и се разглежда паралелно с прага и ключовете. Тя притежава функциите на медиатор между усвоеното, облагороденото пространство и чуждото, враждебното. Тя се асоциира с границата и прехода. Разглеждана като алтернатива на пътя, тя едновременно символизира началото и края, целта, стремежа към напредък и благоприятния изход.

Вратата притежава амбивалентни характеристики в символното си съдържание - тя олицетворява дуалистичния характер на народните вярвания, изразени чрез почитането на противостоящите двойки "вход-изход", "отворена-затворена", "начало-край", "ден-нощ", "отключена-заключена" и др. Вратата участва в обредни пректики с апотропейна и катартична насоченост, както и в посветителските ритуали на прехода - промяна в социума, встъпване в брак,преодоляване на ограниченията и условностите, въвеждане в Тайнството Свето Кръщение и др.

Над вратата се поставят амулети с апотропейна насоченост, с цел предпазване на дома от зловредни енергийни влияния и вмешателства. Като универсален носител на представите за късмет и благоденствие, там се разполага подкова, а срещу входната врата - фигурка на Баба Яга, огледало и др. В народните вярвания вратата е важен енергиен център и отразяващите предмети способстват за отблъскване и неутрализиране на негативните енергии.

В случаи на годеж, сватба, кръщене, посветителски обредни практики входната врата се закичва с гирлянди от цветя, съобразно сезона.

На Цветница, Гергьовден и Лазаровден входната врата е обкичена с венци от върбови клонки. Обредността е предимно женска и участничките в Лазарските шествия се посрещат с хляб и сол, след което се пристъпва към изпълнение на останалите елементи от празничния ритуал. 

Спецификата в обредността на Петровден, Петковден и Петльовден е, че при правенето на курбан жертвеното животно (петел) трябва да се заколи при входната врата.

На Еньовден, Свети Пантелеймон , свети Врач и Празникът на св. Козма и Дамян се поставят китки с ароматни растения и лековити билки.

Като част от Коледната украса е прието на входната врата да се поставя венец, направен от джел, иглолистни клонки, черупкови плодове, стъклени играчки, звънчета, сушени плодове, пуканки и др. В ритуалността на Великден изразително присъствие като култов атрибут има яйцето и за това в украсата на вратата се включват фигурки с яйцевидна форма, пролетни цветя, цъфнали клонки.. Хелоуинският венец се изплита от есенни цветя, дребни тикви, восъчни фигурки, свещи и др.

В митологията на древен Рим портите са култов атрибут на Бог Янус - покровител на посвещението в Мистериите и инициацията. Месец януари носи името му и обхваща времевия диапазон на ритуалите и празничните шествия, устроени в чест на Божеството. Янус има власт над циклите в природата, над Дните на Пролетното и Есенното равноденствие, Лятното и Зимното слънцестоене. Той съхранява ключовете от Вратата на Боговете и Вратата на хората, които поставят началото на два пътя - на материалното и духовното. В алегоричен аспект те са популярни като "Вратите на Ада" ( Janua inferni"") и "Вратите на Небето" ('Janua Coeli").

В Християнската митологична система вратата е символен семантичен аналог на Христос и се свързва с поканата за проповед, събеседване, учение. Тя е сакрален израз на началото и края и с нея се свързват представите за дадения / отнетия шанс, възможност, перспектива. Чрез нея се осъществява достъпа до Откровението и съприкосновението с хармонията в Космоса.

Веднъж излязла от употреба, старата порта не може да бъде изгорена, нарязана или унищожена - тя продължава да съхранява в себе си характеристиките на свещен предмет.

 

 

 

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.