Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

"Бодилът също е цвете, но никой не го обича."                                                               /неизв./

В народните представи ерингиумът е популярен като "ветрогон", "биволски трън" и наподобява магарешкия бодил, но е със специфична синкава окраска. Латинското му наименование е "Eryngium Blue Glitter, Sea Holly". Вирее най-добре при ярка слънчева светлина и високи температури. Бодлите му внасят усещането за агресивна красота и неподправен финес, зад които се крият посланията за стоическа издръжливост, упоритост, дълготрайност и непреходност. В културата на древните римляни е популярен изразът: "Per aspera ad astra" - "През тръни към звездите".

"Красивото всъщност е всичко, което гледаме с любов!"                                              /Кристиян Моргенщерн/

В етимологичен аспект наименованието "еликсир" произхожда от арабски - "aliksir" и се свързва с представите за вълшебно, чудодейно питие, което дарява безсмъртие, безгранична сила, вечна младост, неизчерпаема енергия, всеотдайна любов. То е алегоричен израз на вечния човешки стремеж към непреходност, нетленност и Божественост. Изготвянето на чудодейни напитки в древността се извършвало при строго съблюдаване на изискванията за ритуална чистота, по предварително установен ред, в определен ден (период) от годината - те са сезонно адаптирани и имат пряко отношение към спецификата на човешката дейност и елементарния битовизъм. 

"Всеки природен факт е символ на някой духовен факт. Всяко явление в природата съответства на някое състояние на ума."                                                        /Ралф У. Емерсън/

В повечето древни митологични системи червеният мак присъства като фитоморфен елемент в ритуалите, обслужващи езическия култ към Луната, нощта, Богинята-Майка, пораждащото начало, летните празници на плодородието, жътвата и билките. В етимологичен аспект наименованието на растението произхожда от английското "Remembrance Poppy", което е семантичен аналог на "цвете на спомена". 

Натюрмортът "Празник" е олоцетворение на симбиозата между култова и кавалетна живопис. Той представлява художествен израз на самобитната култура на народа ни, на неговите представи за ценностна система и човешки добродетели. В основата на всяка религиозна система стои духовността - осъзната, развиваща се, променяща се. Тя е едно пътуване към себе си - стремеж към достигане до Светлината и Истината, опит за докосване до света на Божественото и Съвършеното.