Wabi - sabi |
"Wabi - sabi" е направление в японската естетика и дзен-философията. То пресъздава същността на японската култура чрез естетизацията на несъвършенството и фетишизиране на автентичния вид на предметите. Чрез обектите на естетическа наслада се поставя акцент върху представите за преходност и темпорална ограниченост, върху мимолетния характер на красотата и краткостта на човешкия живот. Идеите на Уаби-саби са застъпени в изкуството за отглеждане и култивиране на бонсаи. Паралелно с тях се обособява и развива кинтсукурои - течение в японската естетика, чието номинативно послание е "Да поправиш със злато." В културните представи на повечето древни народи златото и среброто са носители на идеята за нетленност, непреходност, дълговечност. В морфологичен аспект коренът на думата "уаби" е "уа-", който в японската езикова култура е семантичен аналог на "мир, хармония, баланс". В древността значението на корена се е съотнасяло към етико-естетични категории като "самота, празнота, пустота, изолираност, тъга" и др., но в хода на общественото развитие неговата интерпретация се запълва с качествено ново съдържание. Коренът "уа-" става нарицателно за опростен живот, воден в духа на смирение, съобразно законите на природа, с подчертан афинитет към духовното начало и изразителен стремеж към установяване на хармонични взаимоотношения с околните. В дзен-културата индивидът, който е потенциален носител на "уаби", е човек, който е успял да надмогне всичките си духовни терзания и копнежи и да живее в мир със себе си. С понятието "саби" в японските културни представи се свързва "цъфтежа на времето" и се поставя апломб върху естественото развитие - развитие, в което най-ярко проличава преходния характер на младостта и красотата. Чрез "саби" древните представи за пустота претърпяват метаморфни изменения и вече се свързват с достигането на върховно естетическо удоволствие от съзерцаването на обекти с автентичен вид, остарели по естествен път. В съвременния свят уаби-саби е красноречиво доказателство, че съществуването на красотата не е самоцелно - стремежът към съхраняването й става все по-изразителен и увлича след себе си достиженията на Техническия прогрес и новите технологии, целящи постигането на утилитарност, практичност и пестеливост.
|