| Свети благоверни цар Петър Български |
|
Свети благоверни цар Петър Български (927 - 969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя цар Борис - Михаил. Според летописеца Лъв Дякон, като разбрал за победата на великия киевски княз Светослав над българската войска през 968 г. цар Петър получил апоплексичен удар и умрял на 30 януари през следващата година. Според местни български паметници, след като цар Петър се отказал от българския престол, приел монашество и се подвизавал в манастира в Преслав, където били погребани мощите му. Известни са писмените му връзки с прочутия по онова време византийски подвижник свети Павел Латърски. Съставил множество съчинения с нравоучителен характер. Именува себе си Петър Монах, Петър цар, Петър Черноризец, Петър Недостойни. До нашата съвременност са достигнали две служби, съставени в негова чест (към края на Х в.). Ръкописът на едната служба се намира в българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилня на утренната. Другият ръкопис е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната. Не е известно къде са мощите му. От далечни времена той е наричан светец - в български летопис от ХI в., в грамотата на цар Константин Асен от ХIII в., в житието на Зографските преподобномъченици от ХIII в., в известния пролог на Станислав от ХIV в., в Драгановия поменник на българските царе и др. Паметта на свети благоверни цар Петър Български се почита на 30 януари. |
