Ерингиум

Натюрморт

"Бодилът също е цвете, но никой не го обича."                                                               /неизв./

В народните представи ерингиумът е популярен като "ветрогон", "биволски трън" и наподобява магарешкия бодил, но е със специфична синкава окраска. Латинското му наименование е "Eryngium Blue Glitter, Sea Holly". Вирее най-добре при ярка слънчева светлина и високи температури. Бодлите му внасят усещането за агресивна красота и неподправен финес, зад които се крият посланията за стоическа издръжливост, упоритост, дълготрайност и непреходност. В културата на древните римляни е популярен изразът: "Per aspera ad astra" - "През тръни към звездите".

Цветовете на ерингиума са изключително атрактивни и сполучливо кореспондират с други флорални елементи при изграждането на сухи аранжировки, които радват с присъствието си през студените зимни месеци. Те създават специфична емоционална атмосфера и оставят усещането за спокойствие, уют, стил, естествен колорит. Ерингиумът, е семантичен флорален аналог на Слънцето и морския бряг и е възприеман като цвете, което може да прогони меланхолията и негативнитв емоции, в състояние е и да неутрализира зловредни енергийни влияния . Участва в обредни практики с апотропейна (предпазваща) насоченост. Наименованието "Big Eye" (голямо око) говори за функциите му на растителен амулет, предпазващ от "лоши очи" и негативни вмешателства. По подобие на магарешкия бодил, който е национален символ на Шотландия, ерингиумът се свързва с представите за борбеност и непоколебимост, както и с идеята за всепобеждаващата сила на любовта.

В древността , когато животът на прадедите ни е протичал в близост до природата и бил в пряка взаимовръзка с протичащите в нея естествени процеси, с изключителна почит като растение се е ползвала трънката. Нейното латинско наименование е Prunus Spinosa, с принадлежност към семейство Розоцветни  (Rosaceae). Разпространена е в Европа, Западна Азия и Северозападна Африка. Трънката е изключително устойчиво растение, което може да се развива успешно и при много неблагоприятни климатични условия. Развива се бързо и може успешно да се възстановява след горски пожари.

Като храна и лечебен продукт в хомеопатията са използваеми всички вегетативни органи на растението - корени, листя, цветове, плодове и клони. Една от причините трънката да бъде обект на култова почит е явната й прилика с растението Ziziphus Spina Christi, от което, според легендите, бил изплетен тръненият венец на Христос. В символно-алегоричен аспект битува концепцията, че трънът е създаден от Бог като назидание за извършените от човека грехове - той е семантичен растителен аналог на грехопадението. В характеристиките на растението са заложени представите за мъки, трудности по пътя, болка, страдания - всички те са олицетворение на Божията справедливост и Божието наказание.

По подобие на черницата, трънката служи за храна на много видове пеперуди. Тя е ценен източник на хранителни вещества за пчелите - в раннохристиянските митологични представи пчелата е олицетворение на Христовото Възкресение. Закътаните места сред клоните на трънката създават благоприятни условия за гнезденето на славеи, синигери, врабчета и др. Способността на трънковия храст да регенерира успешно след пожари и да се развива бързо го превръща в асоциативна персонификация на птицата-феникс, на Възкресението и обновлението в природата.

В народния сленг са разпространени изрази като "Бабини-трънкини", "Бабини деветини" като специфичен израз на недоверие и скептицизъм. Изразът "Трънки-пошибалки" съдържа в себе си тънка ирония и напомня, че преднамерената простота често е само форма на изтънчено лицемерие.

Като растение кивито е популярно сравнително отскоро по нашите земи. То представлява дървовиден лианоподобен храст, който може да се оприличи с лозата. Съотнася се към сем. Actinidia Deliciosa. Произхожда от Китай, където бил обект на култова почит и бил обявен за национален плод. Китайската разновидност на кивито, Actinidia Chinesis, била популярна сред местното население като "маймунска праскова". В началото на ХХ в. растението било пренесено в Нова Зеландия, където било популярно с наименованието "китайско грозде". Наименованието "киви" било установено през 1959 г., в чест на безкрилата птица киви, която е национален символ на Нова Зеландия.

В много световни културно-религиозни системи кестените са обект на култово почитание като семантичен аналог на хляба. Наричани са "дървени хлебчета", "хлябът на гората" и участват в обредни практики, устроени в чест на езическо божество от соларен тип по време на есенното равноденствие.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.